Който чете тези текстове да не се учудва, че през септември и октомври те рефлектират върху фестивала “Мартенски музикални дни”. Просто в поредната извънредност на месеците, в които живеем, фестивалът започна през септември (17) и завърши през октомври (3). Никой не може отсега да предвиди, дали през март идната година, готовото вече 61-во издание на ММД ще може да се реализира. Току що завърши 60-то. А текстовете ми за него ще се прострат и през октомври. Мисля, че всяко време да се говори и пише, да се мисли  за този фестивал, който, отново ще кажа, с достойнство удържа целостта на своя формат, изискванията на своята естетика и равнишето на своите изпълнители, е подходящо. Дори задължително!  Продължавам звуковите спомени със “сърце и мозък в музиката” (Шьонберг).

https://decrescendo.net/martenski-muzikalni-dni-mnogolikata-kamernost/