Вячеслав (Слава) Ганелин е универсален музикант?– композитор, джаз пианист, педагог. Роден е на 17 декември 1944 в с. Красково, Московска област. Той е 6-годишен, когато семейството му се премества в гр. Вилнюс, Литва, където завършва Музикалната академия със специалност композиция.
От 1968 в продължение на 19 години Вячеслав работи като музикален директор на Руския драматичен театър във Вилнюс. Автор е на музиката към редица театрални постановки и мюзикъли по Децата на слънцето от М. Горки, С. Цвайг, Волпоне от Ж. Ромен, Любовта е златна книга от А. Толстой, Да забравим Херострат от Г. Горин, Четири капки от В. Розов, Вразуми се, Христофор! от А. Баранга, Домът на котката от С. Маршак, Хей, скрийте се! от К. Сая, Картотека от Т. Ружевич, Пейка от А. Гелман, Двата клена от Е. Шварц и др.
През 1977 Московският камерен музикален театър, под ръководството на Б. Покровски, който в същото време е и главен режисьор на Большой театър, поставя по музика на Ганелин Рижата лъжкиня и войникът. През 1979 Литовският държавен театър за опера и балет открива сезона с неговия балет Дяволска невеста, музиката за който е написана по-рано за едноименния филм – рок опера по древната литовска легенда Мелницата на Балторагис (1972).
В. Ганелин е автор на музиката на над 30 филма в Литва и Русия, някои от които са получили международно признание, като Парад на планетите (реж. В. Абдарашитов), Успех (реж. К. Худяков) и др.
От 1987 живее и работи в Израел, където продължава да пише музика за театър и кино. Има зад гърба си над 15 игрални и документални филми (филмите на режисьорите: Дани Волман Дистанция, Сестри, Съкровището на Червено море, на Ели Коен Човекът, влюбен в иврит, на Барух Динар Вълшебно докосване и др.). Филмът Дистанция на Дани Волман, по музика на Ганелин, получава през 1994 награда на Йерусалимския фестивал. През същата година започва да пише музиката към 24-серийния документален филм Накъде, евреи, накъде... – разказ за историята на еврейския народ, който се снима по поръчка на образователния телевизионен канал. На 11. Йерусалимски кинофестивал Ганелин участва с музикален съпровод в 8-часов киномаратон, на който се представят 5 неми филма на Ерик фон Щрохайм (1919-1925).
Пише активно и театрална музика за театри като Идишшпил в Тел Aвив (А шейне мейделе на Б. Лейбов), театър Хан в Йерусалим (Дон Кихот от Ламанча на М. Булгаков) и др. С музика на В. Ганелин в периода от 1995 до 2001 в САЩ са поставяни спектаклите по Голият крал от Е. Шварц и Залезът от И. Бабел, а във Франция – спектакълът по Две сестри на В. Смехов.
През 1990 Ганелин композира музика за Израелския театър за балет Инбал и Йерусалимския танцов театър Виа Бейт-Лехем, през 1998 – за балета Орландо, а 2001 – за балета Малкият принц, а също и за мюзикъла Нахапаната ябълка.
Най-значимите опуси на Вячеслав Ганелин в областта на симфоничната и камерна музика са Хореографско концертино за симфоничен оркестър (1968), симфолюдия Vivat (1982), Rondo Divertissement (1997), Impression of Jam (1998) за симфоничен оркестър, Концерт за обой, кларинет, тромпет и ударни Four of Us Playing, Седем пиеси за флейта, цигулка и чело, Simple music за флейта, две цигулки и арфа, Once upon a time… за фагот, два тромпета, виолончело и ударни, Presto Agitato за струнен квартет, Vocal Moments за хор, A’ la Blues и Apropo за струнен оркестър и др.
В. Ганелин композира и изпълнява джаз от 1961, още като студент в Консерваторията. Като лидер на световноизвестното трио Ганелин (Владимир Чекасин?– саксофон и Владимир Тарасов – ударни), през 1976 участва на Варшавския фестивал и издава първия си албум Con Anima. Впоследствие записва и издава повече от 20 LP и CD, болшинството от които от студио Leo Records – Великобритания. От 1980 триото на Ганелин изнася концерти в СССР и в чужбина, участва в джаз фестивали по целия свят – Англия, Франция, Португалия, Италия, Куба, Германия, Австрия, Финландия, Дания, Холандия, Индия, САЩ и Канада. На Джаз фестивала в Берлин, след тяхното изпълнение, публиката изпада в екстаз, а Д. Е. Берент пише в Down Beat: „...това беше най-дивият и в същото време най-добре организиран и високо професионален фрий джаз, който някога съм чувал!” А след турнето им в Америка Ф. Дейвиз пише в списание Аtlantic: „...тяхното изпълнение се превърна в грандиозен спектакъл, което потвърди впечатлението за тях от Leo албумите като един от най-добрите авангардни джаз ансамбли в света...!”
След като емигрира в Израел В. Ганелин продължава своята музикална кариера на джаз композитор и музикант. Изявява се като солов изпълнител и в разнообразни ансамбли с именити музиканти от Израел и чужбина, сред които М. Маркович, А. Готесман, К. Кугел (Германия)?– ударни, П. Вишняускас (Литва) – саксофон, Моти Шмидт (Израел) – цигулка, Ести Кенан Офри (Израел) – вокал, Анастасия Лира (Гърция) – балет и др. Продължава и участията си на джаз фестивали и в концерти по целия свят.
От 1988 до днес В. Ганелин преподава пиано, композиция и филмова музика в джаз факултета на Йерусалимската музикална и танцова академия.
Отзиви:
„Музикант с огромна изобретателност!” (Guardian)
„Романтичен пианист, отдаден на драматичните ефекти – от мистериозното и тайнственото, до гръмотевичното в душата. Над пианото си има два малки електронни синтезатора. Забавно е да се види музикант, който да се наслаждава толкова много на възможностите на инструментите си” (Wall Street)
