Ансамбъл Хилиард се смята за една от най-добрите вокални камерни групи в света и е ненадминат в страховитата си репутация в областта на старата и на новата музика. Изключителният стил и високото музикално майсторство привличат слушателя както със средновековен и ренесансов репертоар, така и с произведения, писани днес специално за групата.
Концертният график на ансамбъла е натоварен и разнообразен, като включва около стотина концерта на година. Концертите му в Европа особено в Средиземноморските и страните от Централна Европа се допълват от редовни турнета в Япония, САЩ и Канада. Репутацията на групата като ансамбъл за стара музика е от 80-те години на 20. век и от сериите успешни записи за ЕМI, много от които сега са издадени от Virgin, като от самото начало групата проявява еднакво внимание и към новата музика. Техният запис през 1988 на Passio от Арво Пярт поставя началото на плодотворно сътрудничество с композитора и звукозаписната компания от Мюнхен ЕСМ. Сътрудничеството продължава със записа на Litany от Пярт през август 1996. Неотдавна групата направи поръчки на други композитори от балтийските страни, сред които Вельо Тормис и Ерки-Свен Тюр, които се прибавиха към богатия репертоар от нова музика, написана за ансамбъла от Гевин Брайърс, Хайнц Холигер, Джон Каскен, Джеймс Макмилън, Елена Фирсова и др. Конкурсът на групата за композиция през 1994 създаде повече от сто произведения, много от които намериха своето място в програмите на Хилиард. По време на годишните летни курсове групата си осигурява постоянен композитор, а композиторите, минали през този пост са Айвън Муди, Пиърс Хелауел, Бари Гай и Гевин Брайърс. Много от тези композитори са представени от ЕСМ в двойния албум A Hilliard Songbook.
Издаването на Officium през 1994 е един от най-големите crossover хитове на 90-те години на 20. век. Това е първото сътрудничество на групата с норвежкия саксофонист Ян Гарбарек. През 1997 на екран излиза канадският филм Lilies, саундтракът за който е записан от групата, а издаването на Mnemosyne е отново в сътрудничество с Гарбарек, с когото пътуват по цял свят. Ансамбъл Хилиард отбелязва 500-годишнината от смъртта на Окегем (1410-1497) със специална програма и със стартиране на поръчки по техния собствен електронен лейбъл hilliard Live. Първото издание на hilliard Live „Perotin and the Ars Antigua” излиза през 1996, № 2 За Окегем през 1997, а № 3 Антоан Брюмел и № 4 Дюфай излизат през 1998. През май 1998 издават за ЕСМ творби от Орландо ди Ласо.
Концертите с големи оркестри включват изпълнения на Litany от А. Пярт със Симфоничния оркестър на Би Би Си и серия концерти с Лондонския филхармоничен оркестър. През 1999 правят премиера на Miroirs des Temps от Унсук Чин с Лондонския филхармоничен оркестър и Кент Нагано. Същата година е премиерата на Quickening на Джеймс Макмилън, обща поръчка на Би Би Си и на Филаделфийския оркестър, изпълнена от Симфоничен оркестър на Би Би Си и Сър Андрю Дейвис на Променадните концертите на Би Би Си.
През есента на 2001 издават Morimur – най-успешният компактдиск на ЕМС, заедно с бароковия цигулар от Германия Кристоф Попен и сопраното Моника Маух. Основано на изследването на проф. Хелга Тьоне, този уникален „продукт” представлява своеобразно преплитане на Партита в ре минор за соло цигулка от Бах с подбрани хорови части, увенчани от епическата Шакона, където инструмент и гласове се обединяват.
Групата продължава да търси укрепване на връзките с живи композитори. През 2002 правят премиера на The Pear’s Tree of Nicostratus от Пиърс Хелауел във Финландия с Ostrobothnian Chamber Orchestra. През същата година правят премиера в САЩ и на Quickening на Джеймс Макмилън с Филаделфийския оркестър. През 2003 е световната премиера на 3-та Симфония от Стивън Хартке с Ню Йоркска филхармония под диригентството на Лорин Маазел.
През 2004 отбелязват своя тридесетгодишен юбилей със серия от концерти в зала Wigmore, на Холандския фестивал с Джезуалдо, смятан за убиец от Лука Франческони, с изпълнения на Quickening в Ливърпул и на фестивала в Единбург. Неотдавнашните записи за нови серии на ЕСМ включват диск на мотети от Машо, диск от Никола Гомбер и всички мотети от Бах, като всеки глас се изпълнява от отделен солист.
Новото развитие на групата започва през 2008 с премиерата на музикално-театралния проект на театър Vidy в Лозана, създаден от Х. Гьобелс и представен на Единбургския международен фестивал. Впоследствие спектакълът се играе из цяла Европа и САЩ.
Предстоящи са и техните премиери в Кьолн, Париж и Ню Йорк на новата творба на В. Рим Et Lux, в която работят заедно с прочутия британски квартет Ардити, както и турне в Австралия и отново концерти с Ян Гарбарек.
В допълнение към тези предизвикателни ко-продукции ансамбълът продължава да изнася по цял свят своите прочути акапелни концерти със стара и нова музика.
